Познанието върху моето родословие не се простират на повече от 3 поколения: т.е. започва от моят прадядо и прабаба: Ангел и Мария Кутлеви. Разбира се Кутлевата фамиля е по линия на баба ми, а аз нося фамилията на дядо ми Иван Атанасов Вълчанов (аз нося същите имена).
Информацията за линията на дядо ми и съответно за родословието на фамилия "Вълчанов" е доста оскъдна. Това, което знам е, че той е роден в село Гайтаниново, Неврокопско (днешния Гоце Делчев). Баща му Атанас умира млад, след което майка му се омъжва повторно в село Садово (пак Неврокопско). От първия брак на майка му дядо ми има брат Борис и сестра Василка, а от втория брак има брат Петър и сестра Венера.
Някъде през 20-те години на 20-ти век Вълчановия род от Гайтаниново се премества в пазарджишко и се преименуват на Вълчинови, така че всъшност сме роднини по-скоро с Вълчинови, а не с Вълчанови.
За Кутлевия род има малко повече информация.
Ангел Петров Кутлев (1853-1956) и Мария Кутлева (1886?-1968) са български бежанци от района около днешния град Сидирокастро (българското му име е Валовище, а турското Демирхисар, но да не се бърка с едноименния в днешна република Македония). Селото, където са живели се е казвало Цървище, днешното му име е Капнофитон и е в покрайнините на тогавашното по-голямо село Крушово (днес Ахладохорион) и на 15 км от Сидирокастро. Дедо Анго (така му вика баща ми, предполагам така са му викали) е бил мелничар в Демирхисар и дори е имал специален печат: Ангел Петров Кутлев - Демирхисар, който баща ми е виждал, но се е загубил някъде.
Ето тука е линк към сателитна картинка на региона.
Ангел и Мария Кутлеви са имали доста деца: Атанас (1917-1976), Катя (1920-2000) и Велика (1923-1993), а също така и доста доведени деца, което е било доста разпространено навремето.
За да избегнат гръцките погроми и мародерства над българското население, през 1922 г. Кутлевите бягат от Цървище - каквото са могли да съберат набързо и да натоварят на каруци и са потеглили към Свети Врач (днешния Сандански). В Цървище/Крушево са родени брата на баба ми Велика: Атанас (1917-1976) и сестра й Катя (1920-2000). Баба ми не е била родена когато са бягали. Тука има малко разногласия дали баба ми е родена в Крушево или в Свети Врач, но тъй като строежа на къщата в Свети Врач е започната през 1922 г. аз считам, че няма как баба ми да е родена в Крушево.
Интересно е да се види етнографския състав на тамошния район: в края на XIX век (1891 г. виж по-долу източника) в село Цървище е имало 60 български къщи, 40 турски и 10 влашки (за сравнение по същото време в Свети Врач е имало 85 български, 70 турски и 15 цигански къщи).
Та така Ангел и Мария са се заселили в Свети Врач. По права линия разстоянието е около 40 км, но Цървище е на южния склон на планината Али-бутуш (или Шарлия) и е трябвало да я заобиколят и вероятно да минат по долината на Струма, така че с каруците им са трябвали най-малко 2-3 дни докато стигнат. Дедо Анго е продължил да се занимава с мелничарство. Баща ми разказва, че сухожилията на двете длани на ръцете му са били срязани от турците, защото не е искал да си признае, че е помагал на комити. Така, че не е можел да хваща с ръцете. Това най-вероятно е станало още когато е бил в Демирхисар.
Информацията за селата ми е от няколко източника, като най-забележителния е на Васил Кънчов:
Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, който е писан някъде около 1891 г. и има ценна информация за селата, броя на къщите, а също така и етническия състав. Интересно е да се отбележи, по-скоро е тъжно да се отбележи, че в записките на Кънчов за тези места никъде не се споменават гръцко населения, гръцки къщи и т.н. така че сегашната гръцка територия е плод на "интелигентна" експанзиционна политика и разбира се на действия със здрава ръка и репресии.
Друг ценен източник, който дава и съвременните гръцки имена на селата е
Блог на македонска история воден от
Историк.
