Подзаглавие: котето пътешественик
Решихме в неделния ден да направим една кратка разходка в планината над Мадрид, Сиера Гуадарама. Станахме раничко, 8:20, за да гледаме биковете в Лас Росас в последния ден от местния празник. Но това е тема за друг блог. Та биковете малко се проточиха, до около 11 часа. Времето за разлика от събота беше доста зле: облачно и студено. Доста се колебахме дали въобще да тръгнем към планината, където се очакваше да бъде хем по-студено, хем може би с преваляване. Но планът си е план и трябва да се изпълнява.
От Лас Росас до прохода Гуадарама (или Пуерто де Гуадарама) се стига много лесно: първо по А-6 и малко преди тунела на Гударама се отклонява в дясно по националния път номер 6, или N_IV. След отклонението са няколко километра по стръмен път. Общо около 40 км. На прохода, намиращ се на 1511 м, се паркирахме пред ресторанта, преобухме се и се облякохме с якетата, защото времето си беше зле: доста облачни, вятър, но поне не валеше.
След като се приготвихме обърнахме малко внимание на едно малко мяучещо коте и тръгнахме нагоре по пътя в посока към Ел Ескориал (юг). Пътя минава покрай военни антени и в един момент пътеката се отделя в дясно, означена е с бяло-червена маркировка. Пътеката върви в близост до ограда: в началото от бодлива тел, но после от камъни. Тази ограда е чак до върха, към който бяхме тръгнали и ограничава ловен участък. И под път и над път има табели да не се берат гъби, защото това е частна собственост. За съжаление не видяхме гъби, иначе със сигурност щяхме да си наберем, надписа беше само на испански.
До върха стигнахме за 1 час и 20 минути. Междувременно времето се скапа: падна мъгла, заваля дъжд, но това не ни спря. След кратка пауза на върха и някоя и друга снимки тръгнахме обратно. Точно преди паркинга ни посрещна огромен пес Санбернар, с ужасен конюктивит. Беше малко страшничко, защото не му знаехме намеренията, но за радост те бяха миролюбиви, само дето олигави панталона на Милена. Стигнахме колата в ужасното време, набързо се преоблякохме и преобухме и в колата. Котето още мяучеше някъде, но нямахме време да му обърнем внимание.
След 40-тина минути пристигнахме в гаража и за голямо учудване чухме пак котешко мяучене. Това вече ми се стори много странно съвпадение! След кратко ориентиране по звука, отворихме предния капака на колата и героят се показа от там, изплашен, мяучещ... не мога да си представя как е оцеляло това коте в близост до всички горещи и въртящи се части. Явно като сме спрели на прохода то се е шмугнало под двигателя на топло. Извадих го от там и го оставих на земята, за да помислим какво да го правим. Но то се шмугна пак обратно под колата и оттам пак под двигателя. Реших, че може да почака докато се изкъпем и преоблечем. За съжаление нямахме и никакво мляко, само сметана, та реши да го залъжа с нея. Слезнах пак до колата и ни звук, ни шум от котето. Явно беше заспало на топло под двигателя. Вдигнах малко шум и готово, мяученето се появи. Покапах няколко капки от сметаната и това беше достатъчно за гладното коте да се покаже и да го измъкна от двигателя.
Качих го в апартамента и порядъчно го изкъпах и подсуших и взехме да мислим какво да го правим. Междувременно му ударихме по една дрямка с котето, което явно търсеше майка си, защото се мушеше непрекъснато в ръцете и търсеше да захапе.
В крайна сметка имахме няколко варианта, като това да го задържим въобще не беше на дневен ред, защото Милена е алергична към котки. Един вариант беше да го дадем в приют за намерени животни, а друг вариант беше да го върнем пак на прохода, където го намерихме. На мен втория вариант ми се стори по-добър, защото ако майка му на котето е наоколо това ще е най-доброто за него, може би. Та пак на колата и на прохода, където го оставихме на сушина. Надеждата ми е, че наистина майка му е наоколо и ще го намери. За другите варианти не ми се мисли. Може би все пак беше по-добрия вариант да го предадем в приют. Не знам...
No comments:
Post a Comment